Казвам се Людмил Дренски / Люси /
Йога се появи в живота ми колкото случайно, толкова и закономерно в началото на 1994 г. От тогава не съм спирал да живея с йога. Тя ме е подкрепяла и в леки, и в тежки моменти.
За тези 20 години живота ме срещна с различни хора, поднесе ми всевъзможни предизвикателства, но през каквото и да преминавах, йога беше неотлъчно с мен.
За мен тя е личната ми връзка с Божественото. Помага ми да го виждам както в света наоколо, така и във всеки отделен човек. Тази връзка се усилва или намалява в зависимост от нашата практика и постоянство.
Моят първи учител беше Венцислав Евтимов. С времето задълбочих практиката и познанията си и това ме доведе до момента, в който почувствах необходимост да започна да споделям тази безгранична мъдрост и с другите. Радостен съм, когато успея да запаля интереса към йога в хората.
Едно от нещата, които разбрах е, че йога не ти дава безсмъртие, но те прави по-гъвкав в бурята на живота.
През 2012 година животът ми отправи своето предизвикателство – краката ми решиха, че имат нужда от почивка и постепенно спряха да изпълняват основната си функция – да се движат. Много съм им благодарен, защото те ми подариха идеята: „Ако забравиш да вървиш, научи се да летиш!“. Така някак съвсем естествено и закономерно се роди … Въздушната йога. Тя е мое любимо дете, моето лечение и споделено вдъхновение.
Предизвикателствата в живота не спират, но с йога те са по-цветни и … забавни, така че: Приветствам ви предизвикателства!
През 2020 година предизвикателствата продължиха. Всичко това ме прави по-силен и ме стимулира да споделям!
Ако сте любител на дипломите и уважавате тези документи, то е полезно за вас да знаете, че съм дипломиран йога инструктор / Национална Спортна Академия /, лицензиран преподавател „Лечение с Прана“ и „SuperBrain Yoga – Супербрейн йога“ по системата на Мастер Чоа Кок Сюи и електроинженер / ТУ-София /.
